Пътуване до Косово

Закуска.
Отпътуване за Печ и посещение на църквите на Печката патриаршия.
Град Печ е древен римски град в северозападната част на Косово, в областта Метохия.

В началото на турското робство градът носел името Ипек. От 1346 г. в него се помещавала автономна патриаршия, носеща името Ипекска патриаршия, а след смяната на името на града – Печка патриаршия. Към нея в различни периоди от време се числяли както Кюстендилската, така и Самоковската епархия, включително и Рилският манастир. Много храмове в Метохия са издигнати и украсени от дебърските майстори и резбари. Днес глава на Печката патриаршия е сръбският патриарх.
Печка патриаршия
Сръбският архиепископ Арсений I (приемник на св. Сава) издигнал църквата на Светите апостоли и преместил седалището си в Печ (Метохия); църквата е изписана през 1250 г. В комплекса на последната патриаршия на Печ, на север, също е построена съседната църква Св. Димитър, ок. 1320 г. от архиепископ Никодим. Неговият наследник Данило II, известният сръбски писател, държавник, дори войн, построява още един храм в южния край на Свети Архангели и го посвещава на Богородица Одигитрия. Малко по-късно той пристроява към него малката църква „Св. Никола“. Покрай фронтовете на трите съседни църкви също от Данило II е издигнат монументален притвор с кула пред него. По времето на архиепископ Йоаникий през 1345 г. е изписана църквата „Св. Димитър“.
Църквата „Св. Апостоли“ е най-старата църква в комплекса. Бил е планиран старателно от Свети Сава и съобразено с това построен. Най-старите части са нейните олтар и подкуполни пространства, както и хоровете.
Цялата патриаршия на Печ е била опасана със стена, укрепена с пет кули, едната от които е допълнително укрепена. От някои манастирски съоръжения са оцелели само основите. Резиденцията в задната част на църковния двор е опожарена от албански терористи през 1981 г.; реставрирани са през 1983 г. Новата резиденция в североизточната част на двора е завършена през 1991 г. След обединението на епископствата на Сръбската православна църква през 1920 г. митрополит Димитрий е интронизиран в Печ като първия патриарх след 1766 г. на обновената Сръбска патриаршия. Оттогава всички избрани патриарси са интронизирани тържествено в този манастир. Патриаршията в Печ е манастир под управлението на самия патриарх и е освободен от юрисдикцията на регионалното епископство.
Нощувка в хотел в Печ.

Закуска.
Отпътуване за Високи Дечани – Велика Хоча („Св. Никола“, „Св. Йоан“ XIV в.) - Призрен („Св. Богородица Левишка“; „Светите Архангели“; Св. Никола Тутич, XIV в. и съборната църква (XIX в.).
Манастирът Високи Дечани е сръбски средновековен православен манастир в Косово. В него почиват мощите на сръбския крал Стефан Урош III Дечански (кръстен от следовниците си по името на манастира), което прави мястото център за поклонение. Кралският ковчег се намира в манастирския параклис, преди иконостаса. В църквата Христос Пантократор се пази ансамбъл от средновековни стенописи на славяновизантийското изкуство. Строежът на църквата е започнат през последните години от управлението на Стефан Дечански, и е завършен от неговия син и престолонаследник Стефан Душан.
Художественото значение на манастира се състои в изцяло обрисуваната негова църква със стенописи. Изрисувана е в чест и в памет на крал Стефан Урош III, към което име се добавя суфикса „Дечански“. Днес манастирът е център на култа към Свети Стефан Урош III Дечански. Неговият син, цар Стефан Душан (царува в годините 1331–1355), след приключване на строителството освещава манастира на името на баща си.
Манастирската църква е богато украсена със стенописи. Те представляват най-добрия ансамбъл от стенописна живопис на Балканите през Средновековието. Хранилището на църквата притежава ценни икони от 14 до 16 век, и други църковни произведения на изкуството. Мястото с гроба на Свети Стефан Дечански е важно за православието, като център за поклонение. Саркофагът е от изографисано дърво, и той стои на мраморен постамент, около който поклонниците минават лазейки. До този на Стефан Дечански се намира и саркофага с мощите на сестра му Анна-Неда, българската царица и първа съпруга на цар Михаил III Асен. Тя е канонизирана от сръбската православна църква като Света Елена Дечанска.
През 2004 г. манастирът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световно културно наследство. В същото време, заради правния статус на Косово и трудната ситуация със сигурността в страната, комплексът е вписан в червения списък на застрашеното световно културно наследство.
Отпътуване за село Велика Хоча. Районът е традиционно богат на лозя, благодарение на големия брой слънчеви дни и надморската височина от 400 метра , както и на мекия климат, защитен от източната и северната страна от планините и по този начин от студените ветрове. Ето защо лозята Хоча са едни от най-благородните в Сърбия, а са известни и извън
Велика Хоча е известна в историческите извори от 12 век, когато Стефан Неманя присъединява това място към манастира Хиландар, което го прави едно от най-старите сръбски селища в Метохия. Потомците на Неманя потвърждават дарението на Хиландар (1198/1199) и разширяват Хоча Метох, така че през Средновековието Велика Хоча е силен икономически и духовен център с 24 църкви и два или три манастира, а също така има и собствен площад. От това време са оцелели осем действащи манастира и пет църкви. Една от най-старите е църквата Свети Никола, построена през 13 век и реновирана през 16 век.
Църквата „Св. Йоан Кръстител“ се намира на хълм. Църквата има необичайно архитектурно решение, църквата е проектирана под формата на тетраконх, с квадратен притвор . Страничните апсиди са по-ниски от тези на изток и запад. Наосът и нартексът са покрити с полукръгъл свод. Апсидите са многоъгълни отвън и полукръгли отвътре. Масивните зидове са изградени от дялан камък и дялан камък на варов хоросан. Смята се, че някога е бил манастир, от който още в края на 19 век личали следи от белите каменни основи на големите квартали.
Църквата „Св. Стефан“ (Св. архидякон Стефан) е била красиво украсено място за поклонение в края на 19 век.
Църквата "Св. Никола" във Велика Хоча , в гробището над селото, е построена и изографисана през 1345 г., когато монахинята Марта, майка на водача Градислав Сушеница, е погребана в църквата, както е записано на нейния надгробен камък. Представлява недвижима културна ценност като паметник на културата с изключително значение.
Нощувка в хотел в Призрен.

Закуска.
Разглеждане на Призрен. Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина, затворен между границата със Северна Македония и Албания.
След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началото на XI век, след падането му, там е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. През 1072 година в Призрен e прогласено възстановяването на Българската държава. Въстаниците срещу византийската власт под предводителството на скопския български болярин Георги Войтех провъзгласяват в Призрен за български цар под името Петър III Константин Бодин като пряк наследник на Самуил и комитопулите.
С възстановяването на българското царство в самото начало на XIII век Призрен отново попада в територията на българската държава (1204). По времето на Константин Тих Призрен е в границите на Търновското царство.
В старата част на Призрен се намира православната църква „Св. Богородица Левишка” от 14 век, която е част от средновековните паметници за световно културно наследство. Построена по времето на краля на Сърбия Стефан Милутин, църквата е сериозно пострадала от междуетническите вражди по време на размириците през 2004 г. Но всички фрески и ценни стенописи са реставрирани, за да будят възхищението на посетителите.
Посещение на Манастир „Свети Архангели Гавраил и Михаил“, разположен в каньона на река Призренска Бистрица, Косово. Наблизо е разположена крепостта Призренец. Отстои на около 3 километра от Призрен. Манастирът е построен на мястото на по-стара църква. Съграден е в периода 1343 – 1352 от цар Стефан Душан като последен негов дом. С изграждането на манастира е натоварен стареца Яков, който по-късно е Серски митрополит.
Тук намира покой цар Стефан Душан до 1929 година, когато тогавашната сръбска власт решава, че мястото на тленните останки на царя е Белград, а не Косово и Призрен, и костите му са препогребани в църквата „Свети Марко“ в Белград въпреки волята на владетеля приживе. Днес манастирът е място за поклонение на останалите християни от района на Призрен и Средска Жупа.
Храм „Св. Никола Тутич“ - Църквата „Св. Никола“ в стария градски център, известна като Папаз-чаршия, е завещание на призренския господар Драгослав Тутич, монах Никола, и съпругата му Бела и е построена през 1331/1332 г. Това се доказва от фрагменти от каменен надпис върху основите, открит в призренската църква „Св. Георги“ на семейство Рунович, както и от копие на този надпис, създадено през 19 век.
Църквата „Св. Николай“, метох на Дечанския манастир, е еднокорабна сграда с по-малки размери, с купол, опиращ се на два свода и два наклонени арки, и полукръгла апсида. Била е построена от чим, ломен камък и тухли.
Подобно на всички други църкви в Призрен, „Свети Никола“ е опожарена по време на мартенския погром през 2004 г. и е структурно реновирана през 2005–2008 г.
Отпътуване за гр. София. Пристигане късно вечерта на мястото на тръгване.