Баткунски манастир „Св. св. Петър и Павел“, манастир „Св. Николай“ с. Калугерово и църквите в с. Голямо Белово

7:30 ч. – Тръгване от стадион „Васил Левски“. Поклонение в църквите в с. Голямо Белово. Пристигане в с. Паталеница, поклонение в манастира "Св. св. Петър и Павел". Почивка за обяд. Поклонение в Манастир "Св. Николай" с. Калугерово. Църквата „Свети Георги“ в с. Голямо Белово е паметник на културата с национално значение. Построена е между 1806 г. и 1813 г. според ктиторския надпис. Храмът представлява базилика с галерия от запад.
Първото изписване на църквата е било през 1852 г. То е дело на Петър Костов Вальов. Второто изписване е от 1921 г. Иконостасът е изработен през 1806 г. – 1808 г. Той е изключителен шедьовър, произведение на изкуството – полихромиран, резбован, позлатен, без аналог в българското културно наследство. Таваните са богато оцветени. Църковните мебели също са полихромирани и с ажурна резба. Иконографска рядкост са изображенията по капителите на колоните. Те представляват т.нар. „чудовища“ – пазители на храма. Стенописи от първия период има на източната стена, в олтара, на оградната плоскост на емпорията и на южната стена – ктиторският надпис. От първото оформление са и колоните в централния кораб. Посещение и на Скалната църква, вкопана в каменната стена на задния двор на църквата „Свети Георги“ в с. Голямо Белово. За нея не се знае почти нищо, предполага се, че е изградена за убежище. Поклонение във възрожденската църква - "Свети Никола". Баткунски манастир "Св. св. Петър и Павел" Баткунският манастир е основан през 11-12 в. в близост до крепостта Баткунион. Той e един от 33-те разрушени манастира по време на насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите, описано от поп Методи Драгинов през 17 в. През 19в. Баткунския манастир е възобновен, а през 1870г. е издигната и сегашната църква. За известно време през 1867 г. тук е творил и живял възрожденския зограф Станислав Доспевски. В периода от основаването си до до ХІV век е бил важен духовен център и разцвет. Но идва периода на истинското “ Време разделно” и помохамеданчването на българите. Именно тогава манастирът, който е бил тясна защита и опора, е бил разрушен през 1657 година заедно с редица храмове между Костенец и Асеновград. Следва период, в който светата обител се съвзема и започва нейното бавно възстановяване. Но идва 1774 година и поредното нападение от кърджалиите. Тогава манастирската обител отново е срината до основи. Свидетел на всичко това е старото клепнало, сякаш уморено от товара на миналото дърво и мраморна плоча на манастирската стена от периода до 1781 година. Днес тя може да се види вградена на стената на манастира. Въпреки трудностите и нападенията обаче тук е се е развивала културна и духовна дейност, а също било изградено и килийно училище. Манастир "Св. Николай" с. Калугерово. През XV в. била построена църква, полупотънала в земята. Възродило се селото и занаятите. Манастирът е нападан няколко пъти от кърджалии - в края на XVIII в. и началото на XIX в. Запазени са каменни плочи с имената на мъченици (Хаджи Никола, Хаджи Стойо от Панагюрище - 3.4.1826 г.). Тук се е укривал с четата си Бейко войвода, роден в селото. Захари Стоянов описва интересни случаи в своите "Записки по българските въстания". През 1843 г. тук Татар-Пазарджишкият еснаф е победил в битка турците. Тогава манастирът е бил здание на 2 ката с 50-70 стаи. През 1871 г. (юли) идва Васил Левски. Основава революционен комитет в състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов, Теофил Бейков - учител. В 1818 г. е създадено килийно училище в манастира. Манастирът е средище и на Априлското въстание. Днес в манастира е възобновен духовния живот.