Още информация за града:
Храмовете в Созопол:
Голямо е било величието на Созопол като силен църковен център през вековете. Градът е традиционно тясно свързан с Константинопол. Бил е самостоятелна епархия на Вселенската патриаршия от XIV до XXв. Църквите, които по изследователски данни са били 63 на брой, били разрушени от османските нашественици през периода ХV-ХІХ в. На мястото на някои от тях жителите на Созопол изграждат малки параклиси, някои от които са оцелели и до днес, а други преизградени по-късно. Незавидна е и съдбата на Созополските манастири. В 50-те години на XVI век всички манастири в района на Бургаския залив и в Созопол били опожарени и унищожени от османските турци.
Манастирите на Созопол, от които до наши дни са останали руини, все още не са добре изследвани. Те включват островните манастири „Св. Йоан Продром” („Св. Йоан Предтеча“) и „Св. св. Кирик и Юлита“ – разположени на едноименните острови; „Св. Апостоли“; „Св. Богородица”; „Св. Николай” и „Св. Атанасий”.
Островният манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, разположен на остров Свети Иван, отстоящ на около километър северозападно от Созопол, е бил ставропигиален, автономен, подчинен на Вселенската патриаршия. Базиликата е издигната след въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя в края на IV началото на Vв., посветена е на Божията Майка. Втората църква е издигната през XIIIв., посветена на патрона на манастира Св. Йоан Предтеча. Тук при разкопки през 2010г. е открит реликварий с частици от мощи, вероятно принадлежащи на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Направените впоследствие експертизи в европейски университети подкрепят хипотезата.
Повече за остров Свети Иван и манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“ – археология, откритието – от източник фондация „Св. Йоан Предтеча“
Островният манастир „Св. Йоан Предтеча“ от Венцислав Каравълчев (източник „Двери на Православието“)
Старите християнски храмове на града, за разлика от Несебър, не са запазени. Тези, достигнали до Освобождението, са изградени през българското Възраждане. При посещението си през 1884г. Константин Иречек отбелязва, че в града има три не много стари храмове.
Църквите в Созопол:
Средновековна църква с базилика – руините й се намират в стария град. Храмът е бил с богата архитектурна украса и подови мозайки, които са унищожени от пожар през IX в. В края на XI в. църквата е преустроена и украсена със стенописи, а около нея е изграден манастирски комплекс и монашеска костница. Счита се, че старинният храм е бил седалище на Созополската епископия от X до XVII в. Църквата е разрушена през XVIIв. и престава да функционира.
„Успение на св. Богородица“ (известна като „Св. Богородица“) – построена през ХV в. на мястото на по-стар средновековен християнски храм. Късносредновековната църква е била разрушена при завладяването на Созопол от турците. Храмът е вкопан в земята, защото при възстановяването му не е било възможно християнските храмове да са по-високи от мюсюлманин на кон. По външен вид почти не се различава от къща. Църквата е възстановена с патриаршеска грамота, която е разрешила на игумена на островния манастир „Свети Йоан Продром“ през 1482 г. да възстанови тази църква като метох на манастира. В сегашния си вид храмът е изграждан на няколко етапа през вековете. Църквата е под егидата на ЮНЕСКО.
„Свети Георги“ – най-големият действащ православен храм в Созопол. Построен е в началото на ХІХ век (1828 г.) на мястото на стара базилика, впоследствие многократно преустройван. В сегашния си вид е след реконструкция от 1991г. Намира се в старата част на Созопол. В нея се съхраняват ценни икони от втората половина на ХІХ-ти век. В църквата се намират частици от мощите на св. Йоан Кръстител, намерени на остров Свети Иван, и други реликви – частица от Светия кръст и част от мощите на св. ап. Андрей Първозвани.
“Св. Зосим” – църква-параклис, която се намира в парка в старата част на града. Построена през 1857г. върху руините на средновековна църква. Посветена е на св. Зосим Созополски (Iв.), който е светец-покровител на Созопол. Тя е еднокорабна едноапсидна, изградена от дялан камък.
„Св. Св. Кирил и Методий“ – наричана още „Бежанската черква“, защото е построена през 1889г. със средства на българи бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. По това време и трите градски църкви са подчинени на Цариградската патриаршия. Била е извън границите на града и богослужения е имало само на големи празници. Църквата е последната работа на майстор-строителя Уста Генчо от Трявна. Има размери 25(д)х12,7(ш)х12м(в). В нея се съхранява ценен резбован иконостас, работа на дебърски майстори от ХVII-ХVIII век, който е пренесен от разрушената през ХІХ век созополска църква „Свети Йоан Богослов“. През годините на комунистическия режим не е действаща. Върната е на Св. Синод на БПЦ през 1989г. и след обстойна реконструкция в нея отново се извършват богослужения от 2011г.
„Св. Йоан Богослов“ (известна и като „Св. Яни“) – преизградена през епохата на българското Възраждане върху основите на средновековен храм, разрушена през 60-те години на ХХ век. Нейният изящен дърворезбан иконостас се съхранява в църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.
Използвани са материали от сайтовете Двери на православието, Свети места , Фондация „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“