Созопол е включен в територията на Бургаска духовна околия, която е част от Сливенска епархия, оглавявана от Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий. За светец-покровител на град Созопол се приема Св. Зосим Созополски (Iв.), чиято памет се отбелязва на 19 юни – денят на неговата мъченическа кончина по времето на управлението на римския император Траян.
Созопол (стари имена Аполония, Созополис – „Град на спасението“) е най-старият град по българското Черноморие. Той е също едно от първите места на Балканите, на което прониква християнството. Градът е бил самостоятелна епископия на Вселенската патриаршия и е поддържал близки търговски и духовни контакти със столицата на Византийската империя, предпоставка за което е близостта му по море. В града и околностите са се издигали много църкви и манастирски комплекси.
Известни са имената на няколко созополски манастира: „Св. Йоан Продром” („Св. Йоан Предтеча“), който е бил ставропигиален, автономен, подчинен на Вселенската патриаршия, разположен на остров Свети Иван; „Св. св. Кирик и Юлита“, разположен на едноименния остров; „Св. Апостоли“; „Св. Богородица”; „Св. Николай” и „Св. Атанасий”. Днес в стария град няма запазени старинни църкви. Манастирите също не са оцелели, а са запазени основите и руини.
От 1974 г. старият град е превърнат в Архитектурен и археологически резерват „Старинен Созопол“, който обхваща множество археологически паметници и над 200 запазени къщи с автентична възрожденска архитектура в стила на странджанската черноморска къща с каменни основи, кирпичени стени и външна дървена обшивка, датиращи от XVIII-XIX век. Крайморските панорамни алеи на стария Созопол са разположени по протежение на реконструираните стари крепостни стени от V-VIв. В археологическия музей на Созопол се помещават древни археологически експонати – находки от периода от V в. пр. Хр. до XVII век. Могат да се видят и експонати на християнското изкуство между XVII и XIX век.
Античен и Средновековен Созополис. През IV в. градът отново е в подем и е вече известен с името Созополис – „Град на спасението“ (Σωζόπολις). Традиционно византийски град и твърдина, гравитиращ към Константинопол. Бил е защитен с крепостни стени и кули, престроявани и доизграждани през вековете. 
Созопол през Възраждането. Има добре запазени автентични възрожденски къщи от XIX и XXв. с типичната за този период архитектура. Със своя първи етаж, изграден от камък, и втори етаж – от дърво, те са типични представители на Черноморски тип възрожденски къщи, с някои белези, които ги сродяват със Странджанския и Старопланинския тип.
Островният манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“, разположен на остров Свети Иван, отстоящ на около километър северозападно от Созопол, е бил ставропигиален, автономен, подчинен на Вселенската патриаршия. Базиликата е издигната след въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя в края на IV началото на Vв., посветена е на Божията Майка. Втората църква е издигната през XIIIв., посветена на патрона на манастира Св. Йоан Предтеча. Тук при разкопки през 2010г. е открит реликварий с частици от мощи, вероятно принадлежащи на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Направените впоследствие експертизи в европейски университети подкрепят хипотезата.
Средновековна църква с базилика – руините й се намират в стария град. 
„Успение на св. Богородица“ (известна като „Св. Богородица“) – построена през ХV в. на мястото на по-стар средновековен християнски храм. Късносредновековната църква е била разрушена при завладяването на Созопол от турците. Храмът е вкопан в земята, защото при възстановяването му не е било възможно християнските храмове да са по-високи от мюсюлманин на кон. По външен вид почти не се различава от къща. Църквата е възстановена с патриаршеска грамота, която е разрешила на игумена на островния манастир „Свети Йоан Продром“ през 1482 г. да възстанови тази църква като метох на манастира. В сегашния си вид храмът е изграждан на няколко етапа през вековете. Църквата е под егидата на ЮНЕСКО.
„Свети Георги“ – най-големият действащ православен храм в Созопол. Построен е в началото на ХІХ век (1828 г.) на мястото на стара базилика, впоследствие многократно преустройван. В сегашния си вид е след реконструкция от 1991г. Намира се в старата част на Созопол. В нея се съхраняват ценни икони от втората половина на ХІХ-ти век. В църквата се намират частици от мощите на св. Йоан Кръстител, намерени на остров Свети Иван, и други реликви – частица от Светия кръст и част от мощите на 
“Св. Зосим” – църква-параклис, която се намира в парка в старата част на града. Построена през 1857г. върху руините на средновековна църква. Посветена е на 
„Св. Св. Кирил и Методий“ – наричана още „Бежанската черква“, защото е построена през 1889г. със средства на българи бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. По това време и трите градски църкви са подчинени на Цариградската патриаршия. Била е извън границите на града и богослужения е имало само на големи празници. Църквата е последната работа на майстор-строителя Уста Генчо от Трявна. Има размери 25(д)х12,7(ш)х12м(в). В нея се съхранява ценен резбован иконостас, работа на дебърски майстори от ХVII-ХVIII век, който е пренесен от разрушената през ХІХ век созополска църква „Свети Йоан Богослов“. През годините на комунистическия режим не е действаща. Върната е на Св. Синод на БПЦ през 1989г. и след обстойна реконструкция в нея отново се извършват богослужения от 2011г.