В Асеновград и околностите на града са концентрирани голям брой църкви, манастири и неизброим брой параклиси. Това е спечелило на града прозвището „малкия Ерусалим“. Само някои от тях споменаваме, а много повече пропускаме.
Църквата “Св. Богородица – Благовещение” (наречена още „Рибната”) е най-забележителният православен храм в града. Днес е енорийски, но в миналото е бил имот на Бачковския манастир. В днешния си вид храмът датира от 1834г., построен върху основите на стар параклис от XIIв. В храма се съхранява
чудотворната икона на Пресвета Богородица – Елеуса (Умиление). В двора на храма се намира параклисът „Св. Йоан Предтеча“ с аязмото, в което живеят рибки, за които не се грижи човешка ръка. В лековитата вода на аязмото се намира друга чудна икона на Пресвета Богородица, изработена от стъкло. Към енорията на църквата има четири параклиса.
Цървата „Св. Богородица – Успение“ е от най-ранното средновековие, вероятно от времето на Бакуриановите строежи (Григорий Бакуриани – основателя на Бачковския манастир в XIв.). Така просъществувала до Третия кръстоносен поход (1189г.), когато църквата и голяма част от градските постройки били разрушени. Възстановена при Иванко (1199г.), и отново пострадала при византийско и по-късно под латинско управление. Възобновена и благоустроена от цар Иван Асен II (1207г.). През XVIIв. е разрушена от кърджалиите наред с много други църкви и манастири. Наричала се „Метохора“ т.е. централна, а също „Дълбоката“ заради вкопаността в земята. Към енорията на църквата има петнадесет параклиса.
Храм „Св. Никола“ е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец с храмов празник 6 декември. Намира се в старата югозападна част на града. В сегашния си вид е издигнат в XIXв. след неколкократни разрушавания от кърджалийски нападения. В района на храма са намерени монети и кръстове от X-XIIв. Към енорията на храма има седем параклиса, сред които параклиса-костница „Св.св. Симеон Стълпник и Трифон“ издигнат през 1836г.
Храм-параклис „Св. Василий“ е параклис към разрушения през 1962г. храм „Св. Марина“. Параклисът датира от XVIIв., изцяло разрушен и опожарен от турците и възстановен от енориашите в 1859г. Старинните икони, дърворезбования иконостас и църковната утвар от разрушения храм „Св. Марина“ са приютени в параклиса. Голямата икона на „Св. Харалампий“ в сребърен обков-ризница, съхранявана тук, се смята за чудотворна. Към енорията на храма има седем параклиса.
Храм-параклис „Св. Йоан Предтеча“ е средновековна църква в западните покрайнини, недалеч от крепостната стена, разположена върху стръмна отвесна скала. Известна е сред местните като „Св. Яни“. Времето на основаването се датира различно между XIв. и XIII-XIVв. Принадлежи към енорията на храм „Св. Георги – Метошки“.
Храм „Успение Богородично“ кв. Горни Воден („Златна Ябълка“) е известна със съхраняваната в нея чудотворната икона „Пресвета Богородица – Одигитрия (Пътеводителка)“, известна като „
Пресвета Богородица – Златна ябълка„, която се почита за всяка просба, но най-вече от бездетни родители. Счита се, че храмът датира от XVIIв с последващи обновявания през XIXв. Към храма има единадесет прилежащи параклиса.
Линк към сайта на храма.
Храм „Св. Георги“ в големия квартал Амбелино е споменат за първи път в извори от XVIIв., обособен по това време в отделна енория. Как е изглеждал не знаем. Разрушен от кърджалиите в XVIIIв. и построен в сегашния си вид в средата на XIXв. Към енорията на храма има 8 прилежащи параклиса.
Храм „Св. Атанасий“ e построен в XIXв. с разрастването на града към равнината. Бил със скромна архитектура на фона на внушителните стари храмове в централната част.
Храм „Св. Троица“ е построен в XIXв. като израз на желанието на българите да имат храм, в който богослужението да се води на роден език. В двора му съществувало първото българско училище в града.
Използвани са материали от сайтовете на Пловдивска Света Митрополия, Община Асеновград ; Станимака – авторски проект на Ивайло Мирчев 
