СЪРБИЯ „По стъпките на стареца Тадей Витовнишки“

Тръгване в 6:30 ч. от гр. София. Отпътуване към КГПП Калотина.
Посещение на манастира „Горняк” от 14-ти век, разположен в околностите на град Петровац, Сърбия. Църквата в манастира е посветена на празника Св. Въведение Богородично. Манастирът е основан през 1379 г. от сръбския цар Лазар, който го е учредил за ползване от монасите, служещи под ръководството на Григорий Синаит. Пещерите в близост до манастира са дом на скита на Григорий Синаит и неговите мощи.
В Манастира Горняк е приел монашество (1935 г.) известния сръбски проповедник Архимандрит Тадей Витовнишки. По-късно (1955 г.) за известен период от време той е игумен на манастира.
Посещение на м-р „Витовница“.
Според преданието, манастирът е построен от сръбския крал Стефан Милутин след победата над българските войводи Дърман и Куделин, между 1289 и 1291 г., които са били укрепени в седалището си в Горнячки Ждрел. Манастирската църква е посветена на Успение на Пресвета Богородица.
През 14-ти и 15-ти век монаси от Синай, под натиска на мюсюлманските турци от юг, бягащи от християнския Изток, се заселват в Сърбия по време на управлението на княз Лазар и неговия син, деспот Стефан Лазаревич. Тези синайски монаси са популярни като големи и самоотвержени вярващи, със скрит молитвен живот, запомнен от народа, и голямото им значение за възстановяването на монашеството и духовния живот в Сърбия през 14-ти и 15-ти век. В северната част на централната част на църквата е погребан анонимен монах Синаит. Сега този гроб стои празен, тъй като мощите му според сръбската летопис са пренесени в България през 1915 г.
През 1955 г. стареца Тадей Витовнички се завръща от Косово в родната си Браничевска епархия и е назначен за игумен на Горняк, недалеч от Витовница. В допълнение към реконструкцията на Горняк, той участва и в реконструкцията на Витовница, а по-късно става игумен на Витовница.
Поклонение на гроба на стареца Тадей, един от най-известните духовници на Сърбия през XX век. Неговите проникновени беседи стават основа на ценни духовни книги, за определен период е бил изповедник и на покойния сръбски патриарх Павле, с когото са родени в една и съща година. Напуска този свят на 13 април 2003 г.
Посещение на Туманския манастир (на сръбски: Манастир Туман) е православен манастир от 14-ти век в Източна Сърбия, в община Голубац. Принадлежи към Сръбската православна епархия Браничево.
Бележка: Посещението може да се направи през следващия ден.
Църквата е посветена на Свети Архангел Гавраил. Към 2018 г. манастирът има шест монаси и една монахиня, което го прави най-големият в Браничевска област.
Известни духовници:
Свети Зосим Тумански
Почти веднага след завършването на манастира, група синаитски монаси (което означава, че произхождат от планината Синай ) се заселват в пещерите в близост. Голям брой синаитски монаси от Света гора емигрират в Сърбия в средата на 14 век, бягайки от османското нашествие . Всички те се заселват в пещерите из цяла Сърбия, поради отшелническия си начин на живот. Зосим Синаит, по-късно наречен Преподобни Зосим Тумански, оглавява групата, която се заселва около манастира. Той е известен с изключителния си пост и молитва в своята скална пещера до смъртта си. Тленните останки на Зосим днес са централната реликва на манастира. Той е известен още като Синаит Чудотворец и денят му се отбелязва на 21 август.
Свети Яков Нови от Туман
Радойе Арсович (1893–1946) е високообразован дипломат, с докторска степен по философия, получена в Сорбоната, и докторска степен по право от университета в Монпелие. Напуска държавната служба и става монах Яков в манастира Жича. Мисионер и проповедник, той е измъчван от комунистическите власти след Втората световна война и умира в село Раброво, недалеч от манастира Туман, където е погребан по негово желание. През октомври 2014 г. е открито, че останките му са неразложени след почти 70 години. През май 2017 г. е канонизиран, а денят му се чества и на 21 август.
Старецът Тадей е архимандрит на манастира Тумане до 1962 г.
Отпътуване за Голубац и настаняване в хотел. Нощувка.
Голубац е село и община, разположени в Браничевска област в Източна Сърбия. Разположено е от дясната страна Поради многото близки археологически обекти и националния парк Джердап, селото е популярна туристическа, риболовна и ветроходна дестинация. Археологическите обекти включват останките от една от трапезите на римския император Траян близо до моста на Траян , открити по пътя му през Железните врата на Дунав; и римската крепост Диана. Крепостта Голубац, на 4 км надолу по течението, е от 14-ти век и също представлява интерес.

Закуска. Отпътуване за Смедерево, намира се на 45 км от Белград. Градът се споменава за пръв път през IX век, когато заедно с Белград е в границите на Първата българска държава. В актове издадени от византийския император Василий II през XI век, фигурира с името Сфетеремон. От него произлиза сегашното име на града Смедерево, както и унгарския му вариант – Смедрия. Смедерево е вторият главен град след Крушевци (нещо като столица, по-скоро престолнина) на Моравското деспотство (наричано по града и Смедеревско деспотство). След смъртта на Стефан Лазаревич унгарците заемат от стратегически съобръжения Белград и деспот Георги Бранкович си избира мястото поради стратегическото му местоположение (на Дунава с възможност за бързо прехвърляне на отсрещния банатски бряг) за нова престолнина.
Посещение на Туманския манастир.
Посещение на Смедеревската крепост.
През XV век, преди османското завоевание, Смедерево се превръща в главен град на Смедеревското деспотство по време на Бранковичите, свидетелство за което е и старинният градски център, застроен между 1427 и 1459 г. /който е добре запазен/. Градът е подигнат от Георги Бранкович през 1430, който получава разрешение от Мурад II да изгради нова крепост на Дунава.
На мястото, където река Езава се влива в Дунава, по това време е издигната една от най-големите дунавски и европейски крепости за времето си – Смедеревската крепост (по образец на Константинопол). Една от страните на триъгълната крепост е дълга 550 метра. По-малката ѝ част, т.нар. Малък град или Воден град, е завършен в 1430 г. от препатилия в борбите срещу османските турци деспот Георги (на сръбски: Джордже) Бранкович и жена му, известна като „проклетата Ирина“ (Ирина Бранкович). Годините на строежа, 1428 – 1430, са изписани на върха на кулата с кръста, с тухли в каменната фасада. Това е единственият в Сърбия надпис, датиращ строеж от Средновековието. Строежа на крепостта е реализиран под ръководството на Георги Кантакузин, брат на Ирина. Голямата кула е изградена в 1438 г. На 29 август 1438 г. султан Мурад II превзема крепостта след тримесечна обсада.[2] В съглашение с Кралство Унгария тя е върната на деспот Георги в 1444 г., преди злополучния кръстоносен поход под предводителството на Ян Хунияди и Владислав Варненчик за освобождение на България и спасение на Константинопол, завършил безславно с битката при Варна. По това време крепостта е окончателно довършена. През 1453 – 1456 г. е обсаждана и обстрелвана многократно от Мехмед II Завоевателя. Османците я овладяват през 1459 г. (бележеща края на Смедеревското деспотство), а през 1480 г. я оборудват с топове. По-късно австрийците повреждат част от крепостта, обстрелвайки я с оръдия.
Корабите по Дунава минават край стените на Смедеревска крепост. Тя е изградена във византийски стил. Има форма на неправилен триъгълник, увенчан с 25 кули. Феодалният град върти оживена търговия със собствени кораби с дубровнишката търговска колония.
Настаняване в хотел. Нощувка.