Горнобогровски манастир „Св. Георги Победоносец“, Желявски манастир „Св. Петка“, Елешнишки манастир „Успение на Пресвета Богородица“

7:30 ч. – Тръгване с автобус от стадион „Васил Левски“. Поклонение в Горнобогровски манастир „Св. Георги Победоносец“. Поклонение в храм „Св. Николай Чудотворец” в село Желява. Поклонение в желявски манастир ,,Св. Петка“. Почивка за обяд. Поклонение в църквата „Свети Атанасий“ в с.Елешница. Поклонение в Елешнишкия манастир “Св. Богородица” Горнобогровски манастир „Св. Георги Победоносец“ Славата на манастира „Св. Георги Победоносец“ в село Горни Богоров не е случайна. Единствено тук в цял свят има в олтара растящ камък, който върши чудеса. Освен тайнствения камък Горнобогоровският манастир се слави и с лековитата си вода. На вкус е горчива като аналгин, за разлика от останалата в региона и от бликащата на метри от нея. Тя не прилича по състав на останалата вода в манастира и в околността. Построен е в началото на ХІХ в., като в олтара му е поставен огромен камък с кръст. Според предания той е донесен от идващите кръстоносци от Йерусалим. В сегашния си вид манастирът е от XX в. Той представлява комплекс от няколко жилищни сгради и малка църква, построена върху основите на стар храм. До църквата се намира параклис „Свети Стефан“. До манастирската чешма се издигат два войнишки паметника, посветени на загиналите във войните за национално обединение на България. Храм „Св. Николай Чудотворец” в село Желява е построен през 1844 година. Почти 200-годишна история е скрита зад стените на храм „Св. Николай Чудотворец” в село Желява. Много от стенописите в храма нямат лица, тъй като местните са вярвали, че ако издълбаеш част от лицето на светец, ще намериш изцеление. Наред с интересната история на храма истинското чудо в него се случва през 2016 г., когато като дарение пристига иконата на Света Богородица „Всецарица” . „Това е единствената икона на „Св. Богородица Всецарица” в България, за която можем да споменем името на този, който я е дарил – Атанас Юспулис от град Патра в Гърция. На едно от поклоническите си пътувания в Света гора в манастира му се явява света Богородица на сън. И му казва да вземе икона на Света Богородица „Всецарица”, да бъде осветена във Ватопед в храма, където е оригиналът, и да я занесе в село Желява, Софийско”, разказва отец Василий Русев. Желявски манастир ,,Св. Петка“ се намира над самото село Желява, в полите на Стара планина. Днес манастирът е представен от два параклиса - нов и стар, и двата с патрон Света Петка-Параскева. Старият параклис е построен през XIXв върху основите на раннохристиянски храм-параклис. Може да се предположи, че на това място първоначално е имало езическо светилище,което по-късно, с навлизането на християнството по тези земи, е било заменено с християнско. По време на турското робство към параклиса е имало и други постройки, в които е било открито първото училище в района. Църквата „Свети Атанасий“ в с. Елешница пази ценна реликва. Руско старо евангелие се съхранява и охранява зорко в храма. Със светото писание се гордеят жителите на селището. И има защо. То е известно с името „Сребърното евангелие“. Отпечатано е в далечната 1748 година в Москва при царуването на императрица Елисавета Петровна, дъщеря на Петър І. В приписка /б.а. – добавка към текст/ на руски език върху първия вътрешен лист пише, че то е било дадено като дар за Йерусалимската църква през 1818 година. Остава загадка кой, как и защо го е донесъл в село Елешница, споделят местните хора. Евангелието се пази на специално място, за да не стане прицел на крадци. Затова не е изложено на показ в храма.
Самата църква е построена в 1835 година. В архитектурно отношение е голяма трикорбна каменна псевдобазилика с допълнителни нартекс и камбанария от западната страна. Размерите й са 28 метра на 12 метра. В централния кораб върху тавана е поставено изображение на Христос Вседържител, рисувано върху платно. Иконостасът е дървен, триделен, изцяло рисуван с изключение на резбованите царски двери и венчилката. На осемте цокълни табла има сцени от Шестоднева. 46-те иконостасни икони от 1882 година са дело на Симеоно Молеров. Иконите са изпълнени с тънък декоративен усет и свободен рисунък. Елешнишкият манастир “Св. Богородица” се намира над село Елешница (което е носило името Йорданкино до 1991г.), на няколко километра на изток от София. Разположен е в долината на река Яковищица в западна Стара планина, на 4 км. североизточно от селото. Манастирът е основан през 1499г. През XVI-XVII век представлява важен книжовен и религиозен център, като някои от религиозните му книги (Псалтир, Четириевангелие) от този период по настоящем се съхраняват в Националния църковно-исторически и археологически музей. Елешнишкият манастир е бил разрушен от Кърджалии през 1793г. Изграден е наново през 1820г. и в момента е функциониращ. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански постройки. Жилищните и стопанските сгради са в много лошо състояние, но църквата е възстановена наскоро. Храмът представлява малка еднокорабна, едноабсидна конструкция, в която и до ден днешен могат да се видят някои ценни стенописи. Те са от три различни периода.Първите стенописи принадлежат към самото начало на XVII в. и това са няколко сцени и фигури с образите на Св. Козма, Св. Никола и Св. Мардарий. Вторият стенописен слой е запазен най-добре в притвора и тези стенописите са значително по-слаби от тези на първия период. Третият слой рисунки е изпълнен през 1863г., като интерес представлява композицията "Страшният съд". Иконостасът на църквата също е интересен с иконите си "Св. Богородица", "Исус Христос", и "Архангел Михаил", датиращи от началото на XIX в. Заради стенописите си манастирът е обявен за паметник на културата и е охраняван от частна охранителна фирма, чиито служители могат да се видят наоколо.