Проф. д-р Павел Павлов е роден през 1967 г. в София. Завършва Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (гара Черепиш) през 1987 г. През 1989 г. постъпва в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, която завършва като част от възстановения Богословски факултет на Софийския университет през 1991 г., със защита на дипломна работа на тема „История на Сливенска епархия“. Паралелно завършва и специалност История в СУ (1998 г.).
От 1994 г. е редовен докторант по История на Църквата в Богословския факултет, а в периода 1996–1998 г. специализира в Аристотелевия университет в Солун, в катедра История на Църквата. През 2005 г. защитава докторска степен с дисертация на тема „София – религиозен център през ХVI век“.
Преподава от 2000 г. в бакалавърски и магистърски програми, водейки курсове по История на Църквата, История на БПЦ, История на християнството по българските земи, Агиология и История на православното богословие през ХХ век. От 2013 г. е доцент, а от 2023 г. – професор в Богословския факултет. Хабилитира се с монографията „Учителят Ганчо Велев Ганчев (1921–1998) или за занаята на богослова историк през ХХ век“, както и с три допълнителни студии и статии.
Ръководи магистърската програма „Съвременни аспекти на богословието“, а до 2008 г. е създател и ръководител на МП „Християнско поклонничество“. Той е създател и ръководител на поклонническия път „Рилският чудотворец“, както и на други поклоннически инициативи.
Член е на Управителния съвет на Поклонническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“, където е водач на групи от самото създаване на центъра до днес. Женен, баща на пет деца.
