Бачковски манастир "Успение Богородично"

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина манастир в България след Рилския манастир. Основан е през 1083г. от севаст Григорий Бакуриани, грузинец по произход.  

Основна информация. Манастирът е ставропигиален тоест подчинен пряко на Патриаршията. Разположен е край село Бачково, на 10км южно от гр. Асеновград, на територията на Пловдивска епархия. Той е действащ мъжки манастир. От 2014г. игумен на манастира е Негово Високопреподобие архимандрит Симон. Храмовият празник на манастира е 15 август, когато църквата празнува Успението на Пресветата Божия Майка. В съборния храм на специално нарочено място се пази Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица, достъпна за поклонение от всички вярващи. Запазена е традицията в деня на намирането и връщането на чудотворния образ да бъде извършвано литийно шествие, установено още през XVIIв.

Основаване. Бачковският манастир е основан през 1083г. от Григорий Бакуриани – феодален владетел, високопоставен византийски военачалник, получил титлата велик доместик - командващ сухопътните сили на Византийската империя на Запад, най-вероятно грузинец по произход. Основан е по времето на византийския император Алексий I Комнин. По това време областта, в която е издигнат манастира, влиза в територията на Византийската империя и е част от владенията на Григорий. С основаването на манастира Григорий Бакуриани оставя и Устав (Типикон), с който урежда устройството на манастирския живот. 

Бачковска чудотворна икона на Бачковска Чудотворна Икона на Пресвета Богородица. Иконата се пази на специално нарочено място в съборния храм, според заръката на Божията Майка, в дясно от централния вход на специален иконостас с три стъпала пред него. Иконата е притежание на манастира вероятно от времето на неговото основаване. Изображението на Божията Майка е от типа "Елеуса" (“Умиление”), облечено в сребърни и златни обкови. Предание твърди, че тя е творение на св. апостол и евангелист Лука, прелетяла сама от Грузия до манастира, заради небрежение. По време на трудните години на османското владичество иконата е била скрита за да бъде спасена от многократните опожарявания и плячкосване на манастира и намерена по чудесен начин в началото на XVIIв. в Клувията (гр. клетка) – скална ниша, обградена от високи скали, разположена на 2км източно от манастира.

Подробно за Чудотворната икона на Бачковския манастир и чудесата й.

Храмов празник. Манастирската обител отбелязва тържествено своя храмов празник на 15 август – Успение на Пресвета Богородица с празнични богослужения в многолюдно присъствие. Особено се честват всички Богородични празници. Също така е запазена вековната традиция да бъде извършвано литийно шествие с Бачковската Чудотворна икона на Пресвета Богородица в деня на нейното откриване на втория ден на Великден. Литийното шествие се отправя на 4км път пеш до Клувията, където е била скрита и по-късно намерена чудотворната светиня. Носенето на иконата се извършва винаги на рамо, поставена на специална рамка-носилка.

Подробно за тържествените шествия в Бачковската света обител  

Манастирски храмове и постройки. Съборният манастирски храм Успение на Пресвета Богородица е издигнат през 1604г. върху основите на старата Бакурианова черква. Най-старият храм във вътрешността на манастира, запазен от основаването му, е Св. Архангели Михаил и Гавриил. Той е двуетажен, по необичаен начин вписан в по-големия съборен храм така че западният вход на последния е точно под олтарната част на „Св.Архангели”. Третата манастирска черква Св. Никола е построена в 1836г. и малко по-късно изографисана от Захари Зограф.

Църквата-костница, разположена на около 300м. източно от манастира до манастирските гробища, е запазена от основаването, построена през 1083г. от Григорий Бакуриани за да бъде място за упокой на грешните му кости. Тя е двуетажна сграда, в чиято архитектура се забелязва преобладаващо влияние на средновековните сирийски, кавказки и армено-грузински характерни белези. В църквата има запазени стенописи от XIв.

Към манастирските имоти се числят множество параклиси, тринадесет на брой, разположени в околността на манастира. Запазен е Манастирският метох в Станимака (дн. Асеновград) с метошката черква Св. Георги. Той е един от трите странноприемници - метоси, построени от Григорий Бакуриани при основаването на манастира. Останалите два, разположени в Беломорието, не са запазени. Постройките в манастирския метох са запазени във вида си от XVIIв., когато са възстановени върху основите на старите руини от XIв.

Подробно за архитектурата и постройките на манастирския комплекс

История. В първите години след създаването си в началото на XIв. манастирът се обитава и обгрижва от монаси от източните части на Византия – най-вероятно грузинци по произход. Манастирското братство в новооснования манастир е било многочислено за времето си с 50 монаси. Манастирът се е ползвал с пълна независимост от светската и църковната власти. Притежавал е значителен брой имоти, селища, земи в Родопите, Беломорска Тракия, средства, стопански инвентар, богата богослужебна утвар, отстъпени и осигурени от Григорий Бакуриани и завещани от неговия брат магистъра Абасий. Още след създаването на манастира започва да действа книжовно-богословска школа. Манастирът преминава във владение на българския цар Иван-Александър през 1344г. когато Станимашка (дн. Асеновградска) област е отстъпена от Византия. Ползва се с покровителството и дарителството на българските царе. С попадането на българските земи под османско владичество животът на манастира става по-труден, периодично плячкосван и разрушаван. Но монашеският живот продължава и богослужението не спира. В началото на XVIIв. има активна възстановителна и строителна дейност, препостроени из основи са съборния храм, избата, трапезарията, метохът в Асеновград. През 30-те и 40-те години на XIXв.  се извършва цялостно разширение на манастира по инициатива на български радетели ктитори. Разширен е с втори двор - южния, построени са сградите в южния двор с третата черква Св. Никола.

Подробно за историята на Бачковския манастир

"История на Бачковския манастир" от архим. проф. д-р Павел Стефанов

 

Използвани са материали от официалния сайт на Бачковски Манастир, сайта на Светия Синод на БПЦ - Българска Патриаршия