София

София е център на Софийска епархия и седалище на българския патриарх. Градът (стари имена Сердика или Сардика, Улпия Сердика или Улпия Сардика, Триадица, Средец) днес носи името на Светата Премъдрост Божия - София по името на късноантичния храм "Св. София" (IVв.).

София има своите Софийски светци покровители и застъпници пред Господа - светците мъченици и преподобни от периода на османското владичество и в най-ново време св. Серафим Софийски Чудотворец, чието прославление се състоя през 2016г. Още с приемането на християнството като официална държавна религия в рамките на Римската империя, градът се определя като един от центровете на новоутвърждаващото се християнство в империята. Св. равноапостолен император Константин I Велики (306–337г.) вижда в този град центъра на новата християнска цивилизация, многократно повтаряйки: Сердика е моят Рим!

Тъкмо тук се провежда Сердикийския събор (343/344г.) с участието на близо 200 епископи от цялата Империя. Богато е християнското археологическо наследство на София с емблематичните храмове "Св. София" (IVв),  ротондата "Св. Георги" (IVв.), Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" (Xв.) и други.  В покрайнините и околността на града през Второто Българско царство се е оформила Софийската Мала Света гора с множество манастири, някои от тях възстановени и действащи и днес. В годините след Освобождението от османско владичество се строят, възстановяват или преустройват някои емблематични храмове - храм-паметник "Св. Александър Невски", който е най-голямата православна църква на Балканите, храм "Св. Седмочисленици", храм "Св. Неделя" и др.