Велико Търново

Велико Търново е център на Великотърновска епархия, чийто митрополит понастоящем е Негово Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий. Велико Търново, (стари имена Търновград, Търново, Царев град) - старопрестолният град, е християнският и исторически център в Средновековна България.

Градът е обвързан с християнството още в първите години на утвърждаването на новата цивилизация в Римската империя. Но славата и величието му, ролята му на крупен християнски и исторически център идва с избора и устройването му като столица на Второто българско царство (1185–1393г.). Градът е разположен на историческите хълмове Царевец, Трапезица, Света гора и Момина крепост. На хълма с крепостта Царевец е бил разположен патриаршеския комплекс и дворцовия комплекс. На хълма с крепостта Трапезица е имало 19 средновековни църкви.

Владетелите на Второто българско царство (1185-1396г.) и Търновската патриаршия, последователно и с голямо благоговение, се грижели за укрепяване небесната защита на своето царство като събирали и съхранявали тук свети мощи и светини и строели с усърдие благолепни храмове и манастири. В тази епоха в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и множество свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че Цариградският патриарх Калист нарекъл българския царски град "Втори Константинопол и Трети Рим". В града се е стичал огромен поклоннически поток от всички краища на Балканите.

Търново е средище на Търновската патриаршия, т.е. на Българската Патриаршия, в XII-XIVв. В периода на Второто българско царство се постига официалното и канонично признаване на  патриаршеското достойнство на Търновската патриаршия от всички древни християнски патриаршии – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Търново има своите светци патриарси и други свети личности, канонизирани тук. Забележителен е приносът на последния Търновски патриарх св. Евтимий, който поема патриаршеския престол в най-тежките времена на османското завоюване. Търновската книжовна школа със средище Търново, обвързана с името на св. патриарх Евтимий Търновски, е книжовното и просветно средище от XIVв., което оставя моногобройни преводачески, авторски трудове, жития, похвални слова, въвежда важна езиково-правописна реформа, извършва обучителни и просветни дейности с отзвук в страната и цялото православие.

Днес в рамките на града има десет действащи храмове и параклиси, както и добре запазени старинни средновековни храмови постройки, които са недействащи и достъпни като паметници на културата. В района на Велико Търново има 15 действащи манастира. Старата част на града и старинният квартал "Варуша" с живописните си старинни къщи, улици и обществени сгради носят характерния Възрожденски облик и атмосфера.

Недалеч от Велико Търново е разположено живописното село Арбанаси (на 4км.), обявено за архитектурно-художествен резерват, включено в списька на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тук, датиращи от епохата на основаването и изграждането на селото в XVIв. - началото на XVIIIв., има добре запазени стари църкви с ярко изрисувани стенописи и икони и два манастирски комплекса. Арбанаси е бил резиденцията на търновските митрополити. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и богато стенописани седем храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. Добре запазени в ярки цветове са храмовите стенописи. В Арбанашките манастири се пазят няколко чудотворни икони. Едната е чудотворна икона на Пресвета Богородица Троеручица, известна като "Плачещата Богородица" , която се съхранява в манастира "Успение Богородично". Другите са чудотворна икона на Пресветата Божия Майка и на св. Николай Мирликийски Чудотворец в девическия манастир "Св. Николай Чудотворец". Повече за историята на Арбанаси, неговите църкви, манастири и къщи може да прочетете тук.

Галерия стенописи и икони от Арбанаси