Троянски манастир "Успение Богородично"

Троянският манастир "Успение Богородично" е третият по големина манастир в България. Времето на основаването му не е еднозначно определено от изследователите – отнася се към периода между XII и XVIIв. Приема се, че е основан през XVIIв. от монаси-отшелници, тъй като от този период са първите известия за манастира изсред запазените източници.

Основна информация. Манастирът е ставропигиален, тоест ползва се със самостоятелност и е подчинен пряко на Патриаршията. Разположен е на 400м. надморска височина на 10км източно от гр. Троян, на територията на Ловчанска епархия. Той е действащ мъжки манастир. От 2014г. игумен на манастира е Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий. Храмовият празник на манастира е 15 август, когато църквата празнува Успението на Пресветата Божия Майка. Светинята на Троянската света обител е чудотворната икона на "Пресвета Богородица Троеручица", която се пази в съборната манастирска черква. По традиция празникът на чудотворната икона на Божията Майка  “Троеручица” се отбелязва тържествено на 12 юли.

Фотогалерия

Основаване. Липсват конкретни и категорични сведения за времето и начина на основаването на манастира. Измежду изследователите няма единство по отношение на датирането - някои отнасят основаването му към средновековието и царуването на Иван Александър, други  към първите години на османското владичество и др. - широк диапазон в опитите за датиране между XII и XVIIв. Прието е, съгласно мнението на мнозинството анализатори, основаващо се на сведения в по-късни писмени Възрожденски източници, основаването на манастира да бъде отнасяно към 1600г. За основател се приема монах-отшелник, който построил малка дървена църква "Рождество Богородично" .

Подробно изследване относно основаването на Троянския манастир

Икона Чудотворната икона на “Пресвета Богородица Троеручица”. Празникът й е на 12 юли. Според преданието иконата е била пренесена от Атонски монах през XVIIв. и по чудесен начин е останала на това място. Историята на оставането й била такава. Йеромонах от Света Гора на път за Влашко носел със себе си икона на "Пресвета Богородица Троеручица" като дар за близките си. Като научил за подвизаващ се в Троянската планина отшелник със свой ученик,  решил да му окаже почит и прекарал с него немалко време в подвизи и постничество. Като дошло време да отпътува, още преди да излезе от двора, конят му се препънал и паднал. Това се повторило след някой ден на същото място. Така светогорският монах разбрал, че волята на Божията Майка е иконата да остане тук. Още тогава славата и почитта към чудодейния образ на Пресвета Богородица се разнесла навред, защото дарявала изцеление на всички, и не само на вярващи християни, но и на турци, когато с вяра пристъпвали към нея. Така и днес тя продължава да чудотвори и не са малко чудесните случаи и в най-ново време.

Подробно за Троянската чудотворна икона "Пресвета Богородица Троеручица".

Чудесата на Троянската чудотворна икона "Пресвета Богородица Троеручица"

„О тебе радуется, Благодатная, всякая тварь“ („За тебе се радва, Благодатна, всяка твар“) - св. Йоан Дамаскин

Акатист на Пресвета Богородица в чест на Нейната Чудотворна икона "Троеручица"

Храмов празник. Троянският манастир чества храмовият си празник на 15 август - Успение на Пресвета Богородица, с празнично богосужение и литийно шествие, предвождано от чудотворната икона на "Пресвета Богородица Троеручица". В навечерието на празника се отслужва последованието Опело Богородично. Литийното шествие в деня на празника тръгва от съборния храм до параклиса на местността „Могилката“ (ок. 500 м. от манастира), където според историята света Богородица е изразила своето желание, нейната икона да остане на това място.

Манастирски храмове и постройки. Главният съборен храм "Успение на Пресвета Богородица" е разположен в южния двор сред двуетажни и триетажни еркерни жилищни сгради. В сегашния си вид е издигнат през 30-те години на XVIIIв. Стенописите върху вътрешните стени на храма са дело на Захари Зограф.  Богати и ярки са цветовете на Възрожденската стенопис върху вътрешните и външни стени на храма. Позлатения иконостас в главния храм и дърворезбованите иконостаси в двата скита към манастира носят елементите на тревненската школа. Скитът с храм "Св. Никола" е построен през XVIIIв., разположен  е в труднодостъпна местност на изток от манастира. Тук се е помещавало килийното училище на Троянския манастир. Той включва храм, аязмо и жилищни сгради, издигнати в по-ново време 1950г. Скитът "Св. Йоан Предтеча" е комплекс от храм и няколко жилищни и стопански постройки,  на 8км южно в планината, в местността Зелениковец. Построен е през 30-те години на XIXв., по-късно разрушен, опожарен през Априлското въстание и възстановен през 1913г.

История. Периодът XVII-XVIIIв. е белязан от периодични плячкосвания и разрушения, каквато е съдбата на много манастири по времето на османското владичество. Втората половина на XVIIIв. е свързана с активното благоустройство и развитието на манастира като просветно средище. В този период на мястото на малката църква се строи по-голяма, бил изграден скита "Св. Никола" източно от манастира, функионирало килийно училище, развивала се активна книжовна дейност, за което говорят запазените ръкописи от този период. През 1830г. с грамота на Цариградската патриаршия на манастира се дават ставропигиални права. Следващите години до края на XIXв. са свързани с най-големия строителен подем в манастира, издига се солидната каменна постройка на храма, разширяват се жилищните постройки, изграден е скита "Св. Йоан Предтеча" южно от манастира, построява се четириетажната кула-камбанария. Строителството се извършвало с помощта и с ктиторството на множество местни първенци и занаятчийски сдружения от много от околните градове.

Подробно за историята на Троянския Манастир.

 

Използвани са материали от сайта на Светия Синод на БПЦ - Българска Патриаршия, сайта на Софийска Света Митрополия, официалния сайт на Троянския Манастир, сайта Добротолюбие, материали от пресата.